Трансгресия: докъде сме готови да стигнем от любов
На 6 май беше премиерата по HBO на – български филм от 2017 година, прожектиран в САЩ през 2019-а, спорадично представян в Дом на киното. Важното е, че основната роля се извършва от към този момент световноизвестната, всеобщо известна и професионално приета, а режисьор и сценарист е изцяло непознатият ми Вал Тодоров, който обаче се оказа политик и публицист с минало на бежанец в Съединени американски щати (и май добре показан в родните медии).
Още заглавието е претенциозно – " Трансгресия " (литературен прийом, който няма да изяснявам, само че чийто изтъкнат представител е освободеният при щурма на Бастилията маркиз). Яна (Мария Бакалова) е стройна тийнейджърка с верни черти и очарователно лъчение, която с помощта на хитрата си, привлекателна и сексапилна другарка Нина (Йоана-Изабела Върбанова) попада в телевизионно шоу. Там, предизвикана от дразнещата и надменна водеща кака Лара, споделя за живота си и за интимната си връзка (според нея дълбока обич от пръв поглед) с два пъти по-възрастния харизматичен и мистериозен рокер със сурово лице Стоил (Росен Пенчев).
Яна е несъзнателен въстаник и откровено ненавижда лицемерието, фалша, лъжата, чалгата, даже обществото, което ги е прегърнало безрезервно и самодоволно, по тази причина (според кака Лара) стига даже до показателен инцест, до " трансгресия " – с цел да наруши всички табута, правила и правила на другите, омразните врагове. Тя страда от илюзии за Стоил и ние безпощадно го разбираме, само че всичките ѝ действия са подбудени първо от обич, деликатност и непорочност, а след това от предпочитание за скандал и прекрачване на границите на приличието. Затова, когато най-сетне се усеща предадена от един слабоволев и мекушав човек, който на всичкото от горната страна не е този, за който го е мислела, Яна може да направи единствено един, финален, съдбовен и драматичен жест.
Историята е разказана неравно, самовлюбено и претенциозно, някои сюжетни връзки са хлабави и неубедителни, само че има един миг в предаването на Денис, който е в действителност прекомерно добър – когато се изричат духовник и фен на налепи теории на конспирацията, националист и антиевропеец, а след това се появява нападателният, раздразним, злобен и доста рисков Нено Чвора (покойният Стефан Щерев), набит тъпанар със стъклен взор, мощни ръце и аморфен голям нос. Може би това е била задачата – да се съчетаят народопсихология, стаени публични импулси, водещи политически настройки, назадничавост и свирепост, от една страна, и добрина, доверчивост и обич, които се усещат в капан, от друга. Не се е получило, по тази причина " трансгресията " си остава единствено зрелищен предизвикателен прийом, а не вълнуваща дълбока същина.
Автор: Бистра Андреева
Още заглавието е претенциозно – " Трансгресия " (литературен прийом, който няма да изяснявам, само че чийто изтъкнат представител е освободеният при щурма на Бастилията маркиз). Яна (Мария Бакалова) е стройна тийнейджърка с верни черти и очарователно лъчение, която с помощта на хитрата си, привлекателна и сексапилна другарка Нина (Йоана-Изабела Върбанова) попада в телевизионно шоу. Там, предизвикана от дразнещата и надменна водеща кака Лара, споделя за живота си и за интимната си връзка (според нея дълбока обич от пръв поглед) с два пъти по-възрастния харизматичен и мистериозен рокер със сурово лице Стоил (Росен Пенчев).
Яна е несъзнателен въстаник и откровено ненавижда лицемерието, фалша, лъжата, чалгата, даже обществото, което ги е прегърнало безрезервно и самодоволно, по тази причина (според кака Лара) стига даже до показателен инцест, до " трансгресия " – с цел да наруши всички табута, правила и правила на другите, омразните врагове. Тя страда от илюзии за Стоил и ние безпощадно го разбираме, само че всичките ѝ действия са подбудени първо от обич, деликатност и непорочност, а след това от предпочитание за скандал и прекрачване на границите на приличието. Затова, когато най-сетне се усеща предадена от един слабоволев и мекушав човек, който на всичкото от горната страна не е този, за който го е мислела, Яна може да направи единствено един, финален, съдбовен и драматичен жест.
Историята е разказана неравно, самовлюбено и претенциозно, някои сюжетни връзки са хлабави и неубедителни, само че има един миг в предаването на Денис, който е в действителност прекомерно добър – когато се изричат духовник и фен на налепи теории на конспирацията, националист и антиевропеец, а след това се появява нападателният, раздразним, злобен и доста рисков Нено Чвора (покойният Стефан Щерев), набит тъпанар със стъклен взор, мощни ръце и аморфен голям нос. Може би това е била задачата – да се съчетаят народопсихология, стаени публични импулси, водещи политически настройки, назадничавост и свирепост, от една страна, и добрина, доверчивост и обич, които се усещат в капан, от друга. Не се е получило, по тази причина " трансгресията " си остава единствено зрелищен предизвикателен прийом, а не вълнуваща дълбока същина.
Автор: Бистра Андреева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ